baligo - лукс лай

Преродени думи. Тема: мол

2010-05-19T23:45:00.000-07:00

Картинка: скрийншот mall.start.bg
крамола: shop-lifting в мола.
Крамола: Не си струва!

молба: 1. намерение към портфейла на родителя и/или гаджето, предшестващо разходка в мола: „Абе… имам една молба към тебе…”; 2. Възклицание на човек, който за пръв път в живота си е видял мол: „ Мол…баааа”;

молекула: вж. молекулярно ниво

молекулярно ниво: последният етаж в мола (този с манджите)
- Къде, викаш, се усвоява храната?
- На молекулярно ниво.

молепсвам: убеждавам някого да ме придружи в мола: „Кого още си молепсала днес?”

молец: малко wannabe молче
- Е, к’во ще кажеш за нашия нов мол?
- К’ъв мол, бе, молец е т’ва!

молив: фраза, която служителка в мола употребява, ако клиентът благоволи да благодари:
- Мерси.
- Молив.

моливник : пренатоварване с покупки.
- Глей колко торби, тая се е оляла направо.
- Верно, еб*си моливника.

молла: „мола”, само че произнесено от персона със забавена мозъчна дейност, предизвикана от продължителна и твърде интензивна активност във въпросния или пък от малко момиченце, заплашено или застигнато от същата злощастна съдба.
- Какво искаш?
- Молла <3

Молох: 1. Абстрактната есенция на мола, на която се молят клиентите с традиционни фрази от типа на „Уф, само се моля разпродажбата в Калиопата да не е свършила”; 2. Същото, пейор. (вж. моля се); 3. Възклицание на човек, носещ последствията от моливник (под формата на торби или дупки в бюджета: „Мол… оооох”; 4. Възклицание на човек, който не харесва молове:
- Айде до мола, де!
- Мол? Ох…

моля: извършвам разнообразни дейности в мола
- Я, какво правиш тук?
- Моля?!

моля се: мотая се в мола
- Неделя е, хайде да ходим да се молим.
- Супер, айде срещичка пред ЕсЦеЦето в четри.
или:
- К’во ми се молиш тука, бе, душко?
- Рекох да си потърся сандалки…
синоними: моля се на Молоха
- Чао, тати, излизам!
- Някой май пак ще се моли на Молоха, а?

подмолен: който се намира под мола
подмолен паркинг, подмолна пряка

смола: специфичната лепкава миризма, която върви с мола и особено около някои магазини.
- Абе, на какво смърди така на първия етаж?
- Спокойно, това е с мола.

За махането на члена и други сакатлъци

2009-12-06T14:39:00.000-08:00

От известно време в публичното пространство (за пореден път дори през моя кратък съзнателен живот) се предъвква така нареченият „проблем за пълния член в българския език”. Много съжалявам,че чак сега сядам да напиша няколко реда по въпроса, макар че се каня от седмици, още повече, че поводът, който ме размърда не беше чудесната статия на Валери Найденов (част от доста занимателния очерк ), а ужасното интервю с проф. Иван Куцаров, а най-силно от всичко съжалявам за това, че се усетих да прочета последното с цели два дена закъснение. Надявам се обаче неактуалността ми да не те притесни.

Първото, което ме привлече, естествено, беше заглавието. В обичайния за „24 часа” (и не само) крещящ стил, думите обявяват „Буквите Ю, Я и Щ са излишни.” Което ме наведе на спомени за фрагменти от един доста горчиво забавен материал, публикуван на същото място, но с автор Иво Сиромахов. „Новият правопис” се зове.

Толкова за вдъхновителите и възмутителите.

Думата ми беше за члена.

Ползата, която извлякох от цялата история беше, че научих няколко нещица за българския език, като например кога и защо е била въведена цялата работа с пълния и краткия член: правилото, понастоящем познато или непознато на повечето хора се появява малко след 1945. То благородно побратимява различни наречия и дава свобода на словореда без риск да ни разберат погрешно. Всичко това единствено за сметка на равенството между пълния и краткия член. Да, за съжаление практическото съчетание на трите идеала (удебелих ги в случай, че си по-разсеян/а в момента, а не че те подценявам по принцип) е трудно постижимо дори в граматиката.

От относителната младост на това правило, значи, идват и много от аргументите на „кастраторките” на пълния член – този израз е толкова подходящ, че нагло смятам да го усвоя. Изкуствено било, трудно било, усложнявало било живота на нещастните неграмотни ученичета.

Тук идва моят ред. Не толкова отдавна, струва ми се, напуснах гимназиалните редици. Сиреч повече или по-малко помня за какво става дума. Неслучайно споменах по-горе, че правилото е просто. (Може би трябваше и това да удебеля, а?) Кой кого такова? Този, който такова е с пълен член, а когото таковат – не е. Е, по-просто от това, здраве му кажи.

Толкова за правилото. Учебниците обаче съществуват в съвсем друга реалност, паралелна само по Лобачевски. А учениците знаят със сигурност само това, че членът се слага отзад. Може би „кастраторките” и прочее други радетели за каузата в общественото пространство да кипят смехотворни проблеми, разсейващи вниманието на масите от по-съществените за момента неща, искат да разберат истинската причина за този тъжен факт. А тя е пред очите им – безумните, трагикомични учебници (по всички предмети) представляват поне 50% от проблема…. Ох, забравих обаче… тези учебници са писани от същите тези хора и себеподобните им. Даа. Това обяснява някои неща…

Говорейки за тези хора, стигам до същинското ядро на този пост, а именно - коментар върху интервюто с проф. Куцаров – ректор на Пловдивския университет…

(музика)

Символично или не, намирам някои изказвания на господин професора за доста… куци. Без да коментирам историческите факти и някои граматически положения, за които (напълно естествено) имам бегли или никакви познания, както и моментите, в които съм съгласна с компетентното му мнение (проблемите с правописа на дублетни форми, някои числителни, множество наречия, слято – полуслято, конфликтът правоговор-правопис и тн.), ще мина направо на сакатлъците.

Проф. Иван Куцаров: „В този смисъл до края на 50-те години на миналия век в нашето езикознание продължават споровете има ли падежи в българския, макар че и помен няма от тях. Остатъци в пословици и песни, например "Мама Стояну думаше..", вече не са живият език.”

Остатъците от звателния падеж ми се струват доста живи, били и с ограничено приложение, Иване.

Проф. Иван Куцаров: „Още повече че българинът не знае какво е именителен падеж, както руснакът няма съзнание за пълен член.”

… Докато учих немски, стигнах до един не твърде сложен извод: Всеки българин, който може свободно да ползва лични местоимения, има най-малкото латентна представа за поне три падежа. То ест достатъчно близко са му до акъла, че да разбере Правилото за Подлога (с голямо „п”, защото не мога да му сложа пълен член – важи и за двете), формулирано в пример няколко абзаца по-горе. Знае дори нещо отгоре – Кой кому какво такова? Нещо повече, той може спокойно да прилага местоименна реприза без дори да знае какво аджеба е туй. Пример: Аз на тебе ти се смях, Иване. (Иван бидейки едно много разпространено име, не че нещо.)

Проф. Иван Куцаров: „И в латиницата има буква за "ъ", това е "y" и при старата транслитерация тя се употребяваше. Аз, като пиша на колеги с транслитерация, слагам "y" вместо "ъ". Но те сега го сложиха на мястото на "й" по английски образец.”

Признавам, не помня старата транслитерация, но по пътя на логиката има само едно място, на което „у” да може да се изживява като „ъ”, а именно – на клавиатурата Bulgarian (Phonetic). Дори недоразумението Windows Vista признава това му изконно право. А ако се заровим по-дълбоко в историята на буквата „У”, поне според Уикипедия), ще открием, че то се доближава до „Ъ” най-вече като родоначалник на буквата „U”. Тя все пак от време на време на някои западни езици се чете ъ-лайк (ълайк).

Проф. Иван Куцаров: „Според мен и там не ни трябват "ю", "я" и "щ". Това са абсолютно излишни букви. Пишем "я" и учим децата, че означава 4 различни неща. А можем да си пишем направо тях, да се изписва всичко фонетично.”

Горкото „я”, то не е виновно, че означава всички тези неща. Ама и ние, разбира се, защо да тормозим горките дечица. Ето – братята сърби си се оправят с фонетичния правопис. Що пък да не се поучим от тях, наистина. Всъщност, като най-големи тарикати, най-добре от всички езици да вземем хубавите черти. В руския няма пълен член, значи и на нас не ни трябва. В английския няма падежи, ще се отървем и ние от остатъците. В сръбския правописа е фонетичен, звучи доста облекчаващо. Азбуката ни е една такава дългичка, що да не отрежем още няколко букви. Е, малко по-дълги ще станат думичките като ги изписваме с йа, йу и шт. Нищо, тъкмо текстовете ще са по-солидни. А, всъщност, що пък да не се поучим и от утвърдилите се с времето стандарти на македонскиот jазик – ще пишем й с j –пести място.

Само че, нали трябва с нещо да си чешем езиците – а и за да не ни е пък съвсем лесно - ще си правим езикова реформа на всяка петилетка.

Така получаваме още един невероятен бонус (почти безплатен!) – практически всички ще пишат и говорят с грешки и така ще можем да се оплакваме и да хленчим съвсем основателно, каквито и да сме, от което и да е поколение. Ето как се постигало гореспоменатото равенство, значи!

Да, аз съм донякъде цинично студентче с едната диплома за средно образование и докарана донякъде неславянска филология подръка. Да, вярвам в правотата си. Обори ме… ако можеш.

[i] Конкретно за правописа и правоговора на пълния член, винаги ми е било много чудно едно: Защо пък трябва да е забранено пълен член да се произнася? Едно време си мислех че е само, за да ни накара да мислим малко докато пишем диктовки. Или пък само за да ни е гадно. Все още пазя едната от двете мисли като теория. Познай коя.

Голямото оливане

2009-07-22T04:25:00.001-07:00

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=181996 или още 2 (словом: ДВЕ) печатни страници.

Край! Последният бастион на потребителя изтъня и е на път да рухне, затрупвайки го под планина леки и меки бутилки. Ужас. Не стига, че в разгара на лятото народът тъне в пот, ами и се олива с минерална вода като на конкурс за мокри тениски. Ех, да не беше масовата физическа деградация на средностатистическия женски хомо сапиенс и щяхме по-скоро да се радваме, ама на- трагедия. За въпросната деградация всъщност съдим от другия наболял летен проблем: трудно отделящото се пръстенче на трудно отвъртаемото капаченце на бутилката. Ами че то без свещения ритуал на многозначителното отцепване шишето брои ли се за отворено? Не, разбира се! Не е европейско да си махаш капачката със все пръстенчето. Остави европейско, не е прилично дори. Извратено е, някак си.

(Тук някъде искам да поднеса извиненията си на всички хора, които поради счупена ръка или други физически проблеми имат основателна причина да изпитват трудност при отварянето на лошите бутилки от ново поколение. Да, с меките бутилки повече рискуваш да се олееш, ако ги стиснеш между бедрата си, за да ги отвориш с една рък; да, гадно е да е трудно. Искрено се надявам, че оплакалите се бдителни читатели са точно такива, а в противен случай –нека знаят, че много им се смея в момента.)

Веднъж забрави ли човек как е пил ягодово мляко от пликче, няма връщане назад.

Не бойте се, все пак има няколко техники, които ще ви спестят неконвенционалното охлаждане чрез оливане, една от които е описана под снимката в гореспоменатата подробна статия в две страници. Вярно, сложничко е, но може да се упражнявате в банята с чешмяна вода. Няма страшно, с труд всичко се постига:

- „Отпиването на първите глътки трябва да се извършва, без да се стиска твърде много шишето.” – Осъзнай се, муцка, това е шише! Ще пусне и без това.

Ще си позволя да добавя няколко съвета от себе си, като благородната цел е създаването на кратък наръчник „Как да пием минерална вода от бутилка в пет прости стъпки”.

1. Отворете бутилката. Това може да се окаже по-трудно, отколкото сте очаквали. Ако сте дама, усмихнете се мило и предайте на кавалера си. Ако сте пич, стискайте зъби и отворете водата на всяка цена. Силата на мисълта помага много. (Имам предвид, че въпреки мнимите оплаквания повечето води могат да се отварят почти само със силата на мисълта.) Много важно е да запазите самообладание, ако пръстенчето остане закрепено към капачката. Въпреки теориите, че това е международна конспирация, халкичката няма да повлияе негативно на имиджа ви. За всеки случай можете сами да кажете „храс” и всичко ще е точно.

2. Повдигнете я внимателно, накланяйки гърлото към устата си. В резултат от дългогодишни полеви изпитания Baligo експертите установиха, че най-стабилните и сигурни части на една бутилка минерална вода са а)непосредствено до гърлото и б) дъното. Следователно, особено ако бутилката ви е от литър и половина, използвайте тези две сигурни области като опорни точки и, не на последно място, вярвайте в способностите си.

3. Поемайте водата на глътки. (ако имате въпроси относно най-удачния начин това да се осъществи, обръщайте се към автора или (пак) се оплачете на редакцията на някой голям ежедневник.)

4. Върнете бутилката в изходно състояние непосредствено след като сте приключили с пиенето.

5. Затворете капачката, като прилагате малко по-малко енергия от тази, която ви е била необходима за да осъществите първото отваряне.

Апел към потребителите на олекотени (омекотени?) бутилки от олио:

Купете си оливиери, братя!

Онези от вас, които ползват три и петлитрови разфасовки вероятно вече са стигнали до този извод така или иначе. А на които им се свиди да дадат някое и друго левче в магазина за левче, могат да си приспособят за оливиера някое шише от старата генерация – не забравяйте, че повторната употреба на всевъзможни неща е екологична -à фешън, ще имате нещо, върху което да градите европейско самочувствие!

Като стана дума за екология…

Имам няколко думи и за авторите на статията, които (вероятно правилно) приписват стъпките, предприети от бутилиращите компании на кризата и цените на нефта, въпреки че Девин ни баламосваха с рекламата на новата си, по-екологична бутилка. (Доста по-смислена реклама от тази на абсолютно безсмислената Магнум-капачка и прочее). И все пак защо, по дяволите, използват условно наклонение („По-малко пластмаса било по-добре за екологията”) на фона на стотиците килограми PET, спестени на родната природа??! Ако съдя по това заглавие, читателите имат поредния основателен повод за параноя (така де, заплахата от оливане не е малка, а явно вече не е и запазена марка на управляващата каста.) Другият вариант е вестникът чисто и просто да изразява солидарност към позицията на читателите, чиито мозъци изглежда омекват заедно с бутилките. Хм. На кое ли от двете да се надявам?