Sunday, 11 January 2015

Вдигнатият молив може да отваря очи. Може и да избожда

Вярвам, че си чел предостатъчно, но още едно обобщение няма да ти навреди.

(Не, това не е ръководство за грим а ла франга)

TL:DR I. Страхът затваря омагьосан кръг. II. Куршумите НЕ стават за КАПС ЛОК. III. Религията е грешна мишена. И накрая: ако се поддадеш на страх, гняв, омраза: терорът печели. #notafraid

Застигна ни китайското проклятие – не това на дефектните стоки, а онова за живота в интересни времена. Не знам за теб, аз вече очаквам всичко: не само от света, но дори от собствените си познати. Всеки ден всякаквовкусови бобчета, само че нещо процентът на тези с вкус на кръв, гняс и прогнило нещо се покачва. 21ви век и прословутата ера на Водолея май ще се опитват да накарат 20ти век да се срамува в ъгъла – но не по начина, за който мечтаехме.
Blood Zodiac. Aquarius. by Vasylina on DeviantArt Ок, този водолей обяснява нещата.

Стига метафори, темата е „Атакуваха черната станция на Франция. Мен що ме боли и какво да правя сега?“ Изсипаха се потоци от думи и стотици изображения като коментари – и повечето от тях се фокусират върху един или друг аспект от проблема. За прегледност ще сведем тези аспекти до три:

I. Космополитността, разпъната между сигурността и тероризма.
II. Толерантността, разпъната между свободата на словото и политическата коректност.
III. Вярата, разпъната между исляма, всички останали ключови религии и атеизма.

Брей, единствената супер актуална дума, която не влезе в схемата, е sustainability.
И така, докъде докарах опита за триизмерна представа: по ред на номерата.

I. #notafraid


In an absolut world... Нямаше да имаме граници, но щеше да си има стени. В абсолютния свят всички, които искат ислямска държава щяха заедно да си построят ислямската държава, а тези, които не искат – щяха свободно да евакуират себе си и децата си от нея. В абсолютния свят всеки щеше да учи за културите в тяхната цялост, бруталност и развитие във времето, докато си смесва избрани есенции от тях в постмодернистични коктейли - с водка, ако продължаваме да крадем сравненията си от реклами. В абсолютния свят конфликтите щяха да се решават така. Тук обаче, макар само физиката/математиката да са се доказали като надеждни, а от останалото нищо не е сигурно, „nothing’s true and everything’s permitted“ звучи като плашеща утопия. Fyi, това цитатче, освен, че се ползва в Assasin’s Creed, е максимата на шиитската секта на хашашините от романа Аламут на Владимир Бартол - книга, започната в Париж.

Oh, the irony.

Тук пирамидата на потребностите е подредена така, че повечето хора се стараят първо да са живи и чак после: справедливи. Всяка терористична атака води до солени мерки, които няма да са приятни на никого. Раната от 11ти септември тъкмо беше хванала хубава коричка, когато някой забучи пръст в нея. Честито, светът вече кърви на няколко континента, без да броим вътрешните кръвоизливи от не един и два живи режима.



В този ред на мисли, уместно ли е да се нарича атаката срещу Charlie Hebdo “френският 11ти септември“? Аналогията е доста лесна. Въпреки това, отговорът недвусмислено е



Първо, диспропорцията в броя жертви уместно ядосва хората

както ето тук е ядосала художника Виталий Щербак

  • Charlie Hebdo: (12 + 4) от едните + (2+1) от другите – по-малко от 20 души.
  • 11 септември: 2977 души (без да броим Осама и убитите като последица)
  • Боко Харам: няколко хиляди, от които предполагаемо 2000 само в едно унищожително клане тия дни.
#notinmyname се използва от мюсюлмани, евреи и изобщо всички, на които им е писнало да ги слагат в един кюп с убийци. 


Сравнено с военните конфликти:
  • Близо пет хиляди загинали в Донбас.
  • Над сто или близо триста хиляди загинали в гражданската война в Сирия, в зависимост от това кого попиташ.

Големите цифри са трудно смилаеми, нали.

Второ, макар и двата терористични акта (9/11 и Шарли Ебдо) да са плашещо добре издържани като символика - те се целят в различни неща.

Така че се връщам на въпроса, какво ме бОли за Шарли Ебдо? Нали намирам 80% от продукцията, която съм виждала за безвкусна провокация? Когато терористични актове дупчат толкова страни като язви - примерно 7 души загинаха вчера в Ливан  (и тук Ал-Кайда официално поема отговорност), защо опищяхме орталъка за шепа хора?





(които на всичкото отгоре си знаеха, че вървят на ръба на ножа) 

Всъщност не е правилно да трябва да се оправдава човек, но: защото - за зла беда - акцията беше успешна провокация. Бе посегнато на най-съкровеното човешко право - правото да се смееш. Правото на мнение. Което води до точка II, но преди това провери този кратък чеклист:

2 сигурни признака, че тероризмът побеждава:

1. Подвеждаш се да гледаш само в една посока: силата на тероризма е да избожда очи и да слага капаци.
2. Страхуваш се - тук не говоря за здравословното имане едно наум и взимане на мерки за безопасност на държавно и международно ниво, нито за бъденето нащрек. Става дума за слепия, див ужас от който идва самата дума “тероризъм”, който в най-безобидните си форми кара баби да съветват внучета “да не ходят по кафенета, щото много ги гърмят” (истински случай), лелите в градския транспорт да мърморят проклятия и молитви, когато се озоват на метър два от (при)виден представител на невнятна тям културна/етническа група и безбройното интернет войнство, което в безсилието на омразата си се замерва с главни букви вместо с камъни. Много просто е: ако си ужасéн, тероризмът печели.

важно е

II. Je suis offensive and I find this Charlie

#JeSuisCharlie е символ на солидарност, но също е позицията на човек, борещ се да живее в свят в който Agent Provocateur е  нещо повече от марка бельо.

Впрочем изобщо няма значение дали реално харесваш нещо в списанието. На Charlie Hebdo не му пука за теб и твоето (не)одобрение. Въпросът е принципен: всеки може да се окаже в позицията  подобна на тази на Charlie. Но да искаш да говориш означава, че трябва да си готов и да слушаш. И да можеш да държиш на майтап.

 #JeSuisAhmed всъщност е още по-важно, защото ситуацията със загиналия полицай е много показателна за това къде да търсим враговете. (тук преминавам малко към III)







И когато смъкнеш хаштаговете, етикетите за своята принадлежност, предпочитания и убеждения, виж какво остава.

Много хора премериха три пъти, преди да реагират - особено: илюстратори и карикатуристи. Деликатно се обясни, че мярка трябва да има, че всяко действие има противодействие, че мир и интеграция не виреят, когато отделни групи са безмилостно подигравани, че негодуванието срещу убийството на френските карикатуристи не трябва да води до превъзнасяне на противоречивото им творчество - да, разбира се. Но също така: “мярка” е твърде условно понятие, а 

политическата коректност е едно от най-противните осакатявания на човешката реч.

Като лоша гумичка, тя размазва проблемите, вместо да ги заличава. 

Тази (брилянтна) карикатура, извадена от архива покрай френската драма, както и един куп други, нарисувани специално по повода, са безмилостно разкритикувани от Jacob Canfield в Hoodedutilitarian.com - според Jacob Stephane Charbonnier е "расистки задник," защото Мухаммад не е свят за него. 

TL:DR версията на коментара, обаче, е екстра:
Nobody should have been killed over those cartoons.
Fuck those cartoons.


А качеството на карикатурата на Shaw... Ето аналогична, от Telegraph.

И, разбира се, купата за некоректност (но безкомпромисна сатира) отива при The Onion.

Та трудно е да се намери баланс, но Neil Gaiman общо взето обобщава нещата прекрасно, макар че цитатът е от негово есе по повод lolicon комикси.
if you don’t stand up for the stuff you don’t like, when they come for the stuff you do like, you’ve already lost

Картината на Bozorgmehr Hosseinpour малко по-нагоре (карикатуристи под прицел) е интересна, но приглася на идеята, че авторите на Шарли Ебдо са си изпросили куршума.

Те не са искали да умрат.

Както и жената в секси дрехи на улицата не си проси изнасилване. Провокацията винаги търси реакция. Но когато реакцията е в стил който надвишава дори израелската практика на „ще ви го върнем тройно“ – това е много притеснително. Най-вече защото не може да се обясни с чистата ярост.


А дали физическата загуба е морална победа?

 Интересни отговори идват и от арабски карикатуристи, които впрочем  добре да разбират рисковете на професията. Бъденето мюсюлмани (и съответно засегнати от френските карикатури на Мухаммад) не им пречи да застават зад правото на Charlie Hebdo да съществува в цялата си обидна, отвратителна прелест.

 Ситуацията с карикатурите в Близкия изток определено си заслужава отделно разглеждане. (+to do), но ето за зарибявка:
Някои от най-недвусмислените реакции идват от катарски вестници. Горе: Ал-Араби Ал-Джадид (Нов Арабин).  Катар си отглежда свободна преса в саксия и се гордее с нея. Human Rights Watch is not convinced.
Това пак е от Катар - Ал-Араби. (UK изданието). Само мен ли ме притеснява, че двете катарски карикатури, макар и хубави, са клонинги една на друга?
Тази е от Египет и ми е доста любима. Казва "Да живее сатирата, свободна и независима!"



Тази пък сочи връзки на Ислямска държава със Запада: на тюрбана пише ИДИЛ, а човекът  казва "Беше много тежък ден." Под тюрбана дебне ЦРУ.

А ето това също е много показателно, предвид коя е официалната мишена на арабските сатирици. 


И под "официална" имам предвид, че на никой не са му счупили пръстите за изобразяване на чудовищните евреи... а чупенето на пръсти на арабски карикатуристи едва ли е най-лошото, което се е случвало на някои.

Много официални източници (особено щатски) отказаха да публикуват скандалните карикатурина Charlie Hebdo, за да не разбунват допълнително духовете. С това обаче си навличат напълно основателния гняв на онези, които смятат, че заслужават пълната картин(к)а. 




Европейските издания бяха по-смели.

Така де, немците също си имат сериозни проблеми с междурелигиозни сблъсъци и не е моментът да показват слабост по който и да било параграф.

Jyllands-Posten се ската и не препечата карикатурите. Иронията е, че Charlie Hebdo препечата техните карикатури на Пророка, когато те бяха под огън.



Само че не е ясно какво ще излезе от цялата надпревара кой е по-смел и кой по-толерантен. Духът отдавна е излязъл от бутилката. Недоволни винаги ще има. Какво правим?

Прекарах целия си живот в опити да намеря  баланс и надежди, че има начин всички да са доволни и да съжителстват в мир. И, да, място, в което всички са равни и омиротворени, съществува.

Golden Gate National Cemetery, San Francisco.
Ето го.
Реве ми се от безсилие. Не е честно. Все едно пак съм девети клас и трябва да слушам как В. е изпаднала в истерия, защото Z. я дразни, а аз да впивам нокти в чина и си мисля, че това просто е ужасно тъпо.

 Не съм в девети клас и не иде реч за 20 души, а за милиарди хора и по-сложна социална динамика от това кой кого не може да понася.


Всъшност това кой кого не може да понася няма никакво значение.
Та какво правим?

Смеем се.

Поне като за начало. После учим. Много е важно. За всичко онова, което не харесваме и/или не разбираме. В процеса също никак не е излишно да можем да се смеем. И при това - да започнем със себе си.

.....Нооо първо поздрав със следния некоректен на разни нива виц:
Братята Куаши отиват в джанната, където ги посреща един ангел и тръгва да ги води към обещаните 72 девственици. Шокирани от предложеното, братята казват:
- Но… това са мъже?!?! 
 - Ами Пророкът каза, че сте гей – обяснява ангелът.
- А, хабиби, нещо не си ме разбрал - обажда се Мохамед - казах, че са педали. 



III. Врагът не е вярата

Малко енергия ми остана за тази част, а ако още четеш е цяло чудо, така че тук ще претупаме малко и иншалла в друг пост ще мислим повече.

Екстремизмът компенсира слабостта на вярата.

Джамията, върху която рикошират екстремистските куршуми е много важна. Независимо от това що за религия е ислямът, основната маса от мюсюлмани са  обикновени хора,  които искат добър живот, уважение и да могат да си отгледат спокойно децата - също като милиони други. Според мен българските мюсюлмани като цяло са по-религиозни от българските християни-по-традиция, но това всъщност е друга тема. Та мисълта ми е, както българското мюфтийство, така и всеки друг ислямски авторитет, освен виноватите, доколкото са авторитети, осъжда атаката. Но мотивацията на религиозните лидери ще остане за друг пост, тъй като едва ли само аз съм се уморила на тоя етап. Твоят, моят, нашият непосредствен контакт в огромната част от случаите ще е с обикновени мюсюлмани. От такива (предполагам) идват тези реакции:
(Автоматът е думата "ислям", обърната наопаки)

("Аллах е велик и сам може да защити Мохамед")
Когато моят в други свои статии кумир Валери Найденов заговори за "ревизия на Корана",изпаднах малко в екзистенциална неопределеност. Мда, и за това ще трябва повече друг път да си начеша клавиатурата, но накратко: проблемът с Найденов, както и със Салман Рушди (чийто коментар сам по себе си харесах много) е: тайминг и контекст. Първо, кървавата участ на Шарли Ебдо не дава картбланш на сулю и пулю да си прави гаргара с религиите, но подобни изказвания дават. Знам, че зад "ревизия" и "fearless disrespect" се крият смислени неща, обаче знам и как се се въдят експерти, както и и какви смелчаци има и че врагът не е във вярата. В този смисъл Анонимните с тяхната война срещу екстремистите показват по-добър мерник.
Второ: ексклузивният фокус върху религията реже 180 градуса от кръгозора върху проблема със събитията във Франция, а ако искаме да преодолеем този проблем и да запазим “европейските”/”западни” или чисто човешки ценности като свобода, многообразие и разбирателство, ще ни трябват всичките 360.







Posted by at
Labels: ,

No comments:

Post a Comment

Subscribe to: Post Comments (Atom)